Синтаксис / Граматика

Словоред в главното изречение

Изречението се състои от подлог (лице или нещо, което извършва действието), сказуемо (спрегнат глагол) и евентуално други части на изречението.

В главното изречение (с точка в края) сказуемото стои на второ място.

I	II	III
`Ich`	`gehe`	`heute`	`ins` `Kino`.
`Unser` `Vater`	`spielt`	`gern`	`Tennis`.
`Natalie`	`faulenzt`	`nicht` `gern`.

Ich gehe heute ins Kino.	= Ще ходя днес на кино.
Unser Vater spielt gern Tennis.	= Баща ни обича да играе тенис.
Natalie faulenzt nicht gern.	= Натали не обича да мързелува.

Когато друга част на изречението стои на първо място в главното изречение, подлогът стои непосредствено след сказуемото.

I	II	III
`Heute`	`gehe`	`ich`	`ins` `Kino`.

Heute gehe ich ins Kino.

= Днес ще ходя на кино.

Въпросително изречение

Въпросително изречение с частицата "ли" - без въпросителна дума: На първо място сказуемото, веднага след него подлога.

I	II	III
`Gehst`	`du`	`heute`	`ins` `Kino`?
`Gibt`	`es`	`etwas` `über` `Architektur`?

Gehst du heute ins Kino?	= Ще ходиш ли днес на кино?
Gibt es etwas über Architektur?	= Има ли нещо ново за архитектурата?

На такива въпросителни изречения се отговаря с "да" или "не".

Въпросително изречение - с въпросителна дума: На първо място въпросителната дума, на второ сказуемото, веднага след него подлога.

I	II	III
`Wohin`	`gehst`	`du`	`heute`?
`Wie`	`ist`	`Ihr` `Name`?
`Wo`	`ist`	`die` `Ausstellung`?

Wohin gehst du heute?	= Къде ще ходиш днес?
Wie ist Ihr Name?	= Как е името Ви?
Wo ist die Ausstellung?	= Къде е изложбата?

Въпросителни думи

Въпросителните думи започват с буквата „w“.

wer? (= кой?)

Wer ist das?
Кой е това?

was? (= какво?)

Was möchtest du trinken?
Какво искаш да пиеш?
Was machen wir heute?
Какво ще правим днес?

wessen? (= чий?)

Wessen Katze ist das?
Чия котка е това?

wem? (= на кого?)

Wem soll ich helfen?
На кого да помогна?

wen? (= кого?)

Wen besuchen wir heute?
Кого ще посетим днес?

warum? (= защо?)

Warum warst du nicht in der Schule?
Защо не беше на училище?

wann? (= кога?)

Wann kommst du zu uns?
Кога ще дойдеш у нас?

wo? (= къде?)

Wo wohnst du?
Къде живееш?
Wo ist die Ausstellung?
Къде е изложбата?

wohin? (= (на)къде?)

Wohin fahrt ihr im Urlaub?
Къде ще ходите на почивка?

woher? (= откъде?)

Woher kommst du?
Откъде идваш?

Място на допълнението в изречението

Когато две допълнения в дадено изречение се появят под формата на съществителни, то допълнението в дателен падеж стои пред това във винителен.

Ich gebe meinem Freund das Buch.

= Давам книгата на приятеля си.

Допълнението под формата на лично местоимение стои винаги преди това под формата на съществително.

Ich gebe ihm das Buch.	= Давам му книгата.
Ich gebe es ihm.	= Давам му я.

Когато две допълнения в дадено изречение се появят под формата на лични местоимения, то допълнението във винителен падеж стои пред това в дателен.

`Ich`	`gebe`	`meinem` `Freund`	`das` `Buch`.
`Ich`	`gebe`	`es`	`ihm`.

Отрицанието „nicht“

Отрицанието "nicht" се използва за отричане на цяло изречение или на части от него.

Отричане на цялото изречение: "nicht" стои в края на изречението, но пред втория глагол.

Ich liebe dich nicht.	= Не те обичам.
Ich kann leider nicht schwimmen.	= За съжаление, не мога да плувам.

Отричане на част от изречението: "nicht" стои пред частта, която се отрича.

Ich will nicht jetzt schwimmen (sondern in einer Stunde).	= Не искам да плувам сега (а след един час).
Sie geht nicht mit Florian (sondern mit Markus).	= Тя не отива с Флориан (а с Маркус).

Въпрос с "кой, коя, кое, кои"

Въпросът "welch-" (кой, какъв) се използва при избор на определен човек или предмет.

Въпросът "welch-" стои пред съществително име вместо граматически член.

Въпросът "welch-" се скланя като определителен член.

Таблица № 1 – падежни окончания
	maskulin	feminina	neutral	Plural
Nominativ	welcher Tisch? коя маса? welcher Rock? коя пола?	welche Lampe? коя лампа? welche Jacke? кое яке?	welches Bett? кое легло? welches Kleid? коя рокля?	welche Stühle? кои столове? кои обувки?
Genitiv	welches Tisches? welches Rockes?	welcher Lampe? welcher Jacke?	welches Bettes? welches Kleides?	welcher Stühle? welcher Schuhe?
Dativ	welchem Tisch? welchem Rock?	welcher Lampe? welcher Jacke?	welchem Bett? welchem Kleid?	welchen Stühlen? welchen Schuhen?
Akkusativ	welchen Tisch? welchen Rock?	welche Lampe? welche Jacke?	welches Bett? welches Kleid?	welche Stühle? welche Schuhe?

Причинни изречения с „weil“

Съюзът "weil" (защото) обозначава причина. Подчиненото изречение стои след съюза (подлог + други части на изречението + сказуемото накрая). Когато изречението с "weil" стои на първо място, то главното изречение трябва да започне със сказуемото.

Ich bleibe heute zu Hause, weil ich sehr krank bin.	= Днес оставам вкъщи, тъй като съм много болен.
Weil ich sehr krank bin, bleibe ich heute zu Hause.	= Тъй като съм много болен, днес оставам вкъщи.
Wir kommen schon am Freitag, weil wir einen langen Weg haben.	= Ще дойдем в петък, тъй като имаме дълъг път.
Ich bin sauer, weil ich Hunger habe.	= Ядосан съм, защото съм гладен.

Изречения с „dass“

Подчинено допълнително изречение, въведено с "dass"

Подчинените допълнителни изречения започват със съюза "dass". След него следва подчиненото изречение (подлог + други части на изречението + сказуемото в края на изречението).

Er hat gesagt, dass sie nicht kommen können.	= Той каза, че не могат да дойдат.
Wahrscheinlich haben Sie schon erfahren, dass es neue Lehrerinnen und Lehrer gibt.	= Вероятно вече сте научили, че има нови учителки и учители.
Bist du sicher, dass Ömer in der Schule isst?	= Сигурен ли си, че Йомер яде в училището?

Някои подчинени изречения заместват една част на изречението. Поради това се наричат разяснителни, определителни, обстоятелствени и присъединителни изречения.

Ако, както в този случай дадено подчинено изречение стои на мястото на допълнение, то то се нарича подчинено допълнително изречение. При това подчиненото изречение играе роля на пряко допълнение.

Въпросът, с който се открива подчиненото допълнително изречение е същият като при допълнението.

Was weißt du? – Ich weiß, dass du in deinem Architektenbüro viel zu tun hast.	= Какво знаеш? – Знам, че имаш много работа за вършене в архитектурното си бюро.
Was hast du erfahren? – Ich habe erfahren, dass der Bus nicht fährt.	= Какво научи? – Научих, че автобусът не пътува.
Nur knapp 18 Prozent der Umfrageteilnehmer gaben an, dass sie absolut vertraut im Umgang mit komplexen Fahrzeugtechniken sind. – Was gaben 18 Prozent der Umfrageteilnehmer an? Dass sie absolut vertraut im Umgang mit komplexen Fahrzeugtechniken sind.	= Само около 18 процента от участниците в анкетата отговориха, че са абсолютно добре запознати с боравенето със сложна автомобилна техника. – Какво отговориха 18 процента от участниците в анкетата? Че са абсолютно добре запознати с боравенето със сложна автомобилна техника.

Подложни изречение с "че"

Когато едно подчинено изречение стои на мястото на подлога, то това изречение се нарича подложно. Подложното изречение предоставя информация за подлога на дадено изречение и отговаря на въпроса "кой" или "какво".

Mein größter Wunsch ist, dass meine Freundin mich zu Weihnachten besucht. - Was ist mein größter Wunsch? - Dass meine Freundin mich zu Weihnachten besucht.	= Най-голямото ми желание е приятелката ми да ме посети за Коледа. - Какво е моето най-голямо желание? - Приятелката ми да ме посети за Коледа.
Dass es nicht schneit, ist sehr schade. - Was ist sehr schade? - Dass es nicht schneit.	= Много е жалко, че не вали сняг. - Какво е много жалко? - Че не вали сняг.

Непреки въпросителни изречения

В сложносъставните изречения въпросите могат да се явяват като подчинени изречения.

В подчиненото изречение с допълнителен въпрос (с въпросителна дума в началото) сказуемото стои в края.

Was hast du heute gekauft?	= Какво купи днес?
Ich habe gefragt, was du heute gekauft hast.	= Попитах какво си купил/а днес.
Ich würde auch gerne wissen, wann das Kinocafé aufmacht.	= И аз бих искал да зная, кога отваря кафенето в киното.

Подчиненото въпросително изречение започва със съюза "ob"; сказуемото стои в края на изречението.

Kommst du heute zu mir? Ще дойдеш ли днес при мен?: Ich habe gefragt, ob du heute zu mir kommst.

Попитах дали ще дойдеш днес при мен.
Ist die E-Mail-Adresse richtig? Имейл адресът правилен ли е?: Ich bin nicht sicher, ob die E-Mail-Adresse richtig ist.

Не съм сигурен дали имейл адресът е правилен.

Könnten Sie mich bitte zurückrufen und mir sagen, ob die Reservierung in Ordnung geht?

= Бихте ли могли да ми се обадите и да ми кажете, дали резервацията е наред?

Условни изречения с „wenn“

Съюзът "wenn" (ако) обозначава условие. Подчиненото изречение стои след съюза (подлог + други части на изречението + сказуемото накрая).

Wenn das Wetter heute schön ist, gehen wir in den Park.	= Ако времето днес е хубаво, ще идем до парка.
Wir gehen in den Park, wenn das Wetter heute schön ist.	= Ще идем до парка, ако времето днес е хубаво.
Wenn es mit der Karriere als Fußballspieler nichts wird, habe ich schon einen Plan B.	= Ако не стане нищо с кариерата (ми) на футболист, вече имам резервен план.
Wenn Sie sofort übersiedeln möchten, können Sie bei einer älteren Dame im Stadtzentrum wohnen.	= Ако искате да се преселите веднага, можете да живеете при една възрастна дама в центъра на града.

(Нереалните) условни изречения често стоят в подчинително наклонение.

Wenn das Wetter heute schön wäre, würden wir in den Park gehen.	= Ако времето днес беше хубаво, щяхме да идем до парка.
Wir würden in den Park gehen, wenn das Wetter heute schön wäre.	= Щяхме да идем до парка, ако времето днес беше хубаво.
Zum Schluss möchte ich Sie noch darauf hinweisen, dass es im Stiegenhaus viel gemütlicher wäre, wenn die Heizung funktionieren würde.	= В края искам да Ви обърна внимание на това, че на стълбищната площадка щеше да бъде много по-приятно, ако работеше парното отопление.
Es wäre schön, wenn Sie sich bis Montag nächster Woche melden könnten.	= Би било хубаво, ако можете да ми се обадите до следващия понеделник.
Wenn Sie noch ein bisschen warten könnten, hätte ich ein sehr günstiges Angebot.	= Ако бихте могли да изчакате още малко, бих имал много по-добро предложение.

Отстъпителни изречения с „obwohl“ и „trotzdem“

Отстъпителните изречения отговарят на въпроса "Въпреки какви контрааргументи?"

Отстъпителното изречение може да се въведе със съюза "въпреки че". След съюза следва подчиненото изречение (подлог + други части на изречението + в края сказуемото).

Obwohl es sehr stark regnet, gehen wir mit dem Hund spazieren.	= Въпреки че вали много силно, отиваме с кучето на разходка.
Gehen wir mit dem Hund spazieren, obwohl es sehr stark regnet.	= Ще идем ли с кучето на разходка, въпреки че вали много силно?
Muss ich auch zahlen, obwohl er kein Mittagessen hat?	= Аз също ли трябва да плащам, въпреки че той няма обяд?
Obwohl das nicht der Hausordnung widerspricht, stört es mich sehr bei meiner Arbeit.	= Въпреки че това не противоречи на вътрешните правила, то ми пречи много на работата.

Отстъпителното изречение може да започва и със съюза "въпреки това". Съюзът изисква инверсия (сказуемо + подлог + други части на изречението).

Es regnet sehr stark, trotzdem gehen wir mit dem Hund spazieren.	= Вали много силно, (но) въпреки това се разхождаме с кучето.
Ich habe die Mieter schon mehrmals auf diese Probleme hingewiesen, trotzdem hat sich bisher leider gar nichts geändert.	= Вече няколко пъти обърнах внимание на наемателите за проблемите, въпреки това до сега нищо не се е променило.

Следствени изречения с „deshalb“

Съюзът „deshalb“ ('затова') означава следствие. Съюзът изисква инверсия (сказуемо + подлог + други части на изречението).

Ich bin sehr krank, deshalb bleibe heute zu Hause.	= Много съм болен, затова днес оставам вкъщи.
Sie hatten weniger zu tun, deshalb hatten sie bestimmt weniger Stress.	= Те имаха по-малко работа, затова бяха по-малко стресирани.

Обстоятелствено изречение за цел с „um…zu” и „damit”

Обстоятелствените изречения за цел отговарят на въпросите "за какво?" и "с каква цел?".

Когато подлозите в двете части на изречението са еднакви, обстоятелственото изречение за цел се свързва с главното изречение посредством съюза "um", след който се поставят всички други части на изречението, а в края му стои инфинитив с "zu".

ich (= аз) = ich (= аз)

Ich lerne fleißig Deutsch. Ich will in Deutschland studieren.
Уча немски усилено. Искам да уча в Германия.
Ich lerne fleißig Deutsch, um in Deutschland zu studieren.
Уча немски усилено, за да уча в Германия.

Zwei Škoda-Automechaniker fahren in ein einsames, österreichisches Alpendorf, um Ski zu fahren.
Двама автотехници заминават в едно самотно австрийско алпийско село, за да карат ски.

В изречение с „um… zu“ модалният глагол „wollen“ не стои отпред.

Laura sieht sich oft Filme an. Sie will mit den Freunden darüber reden.
Лаура гледа филми често. Иска да говори с приятелите си за тях.
Laura sieht sich oft Filme an, um ~~will~~ mit den Freunden darüber zu reden.
Лаура гледа филми често, за да говори с приятелите си за тях.

Когато подлозите в двете части на изречението са различни, обстоятелственото изречение за цел се свързва с главното изречение посредством съюза "damit". След него следва подчиненото изречение (подлог + други части на изречението + в края сказуемото).

ich (= аз) ≠ mein Chef (= моят шеф)

Ich lerne fleißig Deutsch. Mein Chef soll zufrieden sein.
Уча немски усилено. Шефът ми трябва да е доволен.
Ich lerne fleißig Deutsch, damit mein Chef zufrieden ist.
Уча немски усилено, за да може шефът ми да е доволен.

Двойният съюз „entweder – oder“

Многокомпонентните съюзи се състоят от две части. Те могат да свързват части от изречението или цели изречения. В този случай първата част стои пред първата подлежаща на свързване част от изречението, другата част стои между подлежащите на свързване части на изречението.

Junge Männer ab 18 Jahren müssen entweder 6 Monate zum Bundesheer gehen oder einen 9-monatigen Zivildienst bei einer sozialen Organisation machen.	= Навършилите 18 години млади мъже трябва или да влязат за 6 месеца във Федералната армия, или да работят 9 месеца като цивилни лица в някоя социална организация.
Im Sommer wollen Markus und Stefanie entweder nach Holland oder nach Frankreich fahren.	= През лятото Маркус и Стефани искат да пътуват или до Холандия, или до Франция.
Hans hat immer Glück im Leben. Entweder gewinnt er im Lotto, oder er findet Geld auf der Straße.	= Ханс има винаги късмет в живота. Или ще спечели от лотарията, или ще намери пари на улицата.
Entweder sagst du endlich die Wahrheit, oder ich rufe die Polizei.	= Или ще кажеш най-сетне истината, или повече няма да говоря с теб.

Относителни изречения

Относителните изречения са подчинени изречения, описващи по-подробно стоящото в главното изречение съществително име. Обикновено те стоят директно след думата, за която се отнасят. Относителните изречения се въвеждат чрез относително местоимение или относително наречие. При това относителното местоимение трябва да стои в падежа, изискван от глагола в подчиненото изречение. То има същите форми като определителния член (освен дателен падеж в множествено число). След относителното местоимение стои подчиненото изречение (подлог + други части на изречението + в края сказуемото).

Таблица № 1 – падежни окончания
	maskulin	feminina	neutral	Plural
Nominativ	der	die	das	die
Genitiv	des	der	des	der
Dativ	dem	der	dem	denen
Akkusativ	den	die	das	die

Nominativ	Das ist der Mann, der meine Schwester heiraten will. Това е мъжът, който иска да се ожени за сестра ми.	(Wer will meine Schwester heiraten?) Кой иска да се ожени за сестра ми?
Genitiv	Das ist der Mann, dessen Haare grau sind. Това е мъжът, чиято коса е сива.	(Wessen Haare sind grau?) Чия коса е сива?
Dativ	Das ist der Mann, dem ich gestern begegnet bin. Това е мъжът, когото срещнах вчера.	(Wem bin ich gestern begegnet?) Кого срещнах вчера?
Akkusativ	Das ist der Mann, den meine Schwester liebt. Това е мъжът, когото сестра ми обича.	(Wen liebt meine Schwester?) Кого обича сестра ми?

Числото и родът на относителното местоимение се съгласуват със съществителното име в главното изречение, а падежът – с глагола в подчиненото изречение.

Относителните местоимения може да са свързани с предлози, ако глаголът в подчиненото изречение го изисква.

Относителните изречения може да се вместят в главното изречение (оградени със запетаи).

Das ist das Mädchen, das ich gut kenne.	= Това е момичето, което познавам добре.
Dafür ist der Mieter in der Wohnung Nr. 4 verantwortlich, der auch gestern wieder seinen Kampfhund ohne Beißkorb und Leine frei im Haus herumlaufen ließ.	= За това е отговорен наемателят в апартамент № 4, който и вчера остави бойното си куче да тича свободно из къщата без намордник и каишка.
Die Nachbarn, denen ich Geld geliehen habe, sind sehr nett.	= Съседите, на които дадох пари назаем, са много любезни.
Weiters möchte ich Sie darauf aufmerksam machen, dass die Frau, die in der Wohnung Nr. 7 wohnt, in der Früh beim Duschen regelmäßig laut und falsch singt.	= Освен това бих искал да Ви обърна внимание на това, че жената, която живее в апартамент № 7, къпейки се сутрин рано редовно пее фалшиво и на висок глас.
Die Straßenbahn, auf die ich warte, kommt endlich.	= Трамваят, който чакам, най-сетне идва.

Когато относителното изречение съдържа глагол с предлог, предлогът трябва да стои пред относителното местоимение.

Die Narrenrufe sind Teil der Karnevalskultur, zu der auch die Karnevalsumzüge gehören.

= Виковете на шутовете са част от културата на карнавалите, към която спадат и карнавалните шествия.

В случай, че относителното местоимение се отнася към място, то наречието "wo" може да замести предлога и относителното местоимение.

Das ist die Stadt, in der Einstein geboren wurde.	= Това е градът, в който се е родил Айнщайн.
oder	= или
Das ist die Stadt, wo Einstein geboren wurde.	= Това е градът, където се е родил Айнщайн.

Изречения за време

След съюзите за време следва подчиненото изречение (подлог + други части на изречението + сказуемо в края на изречението).

Съюзите „als“ и „wenn“

"Wenn" се използва при действия в сегашно или бъдеще време или при повтарящи се действия в миналото.
(Повторението може да се подчертае с наречията „immer”, „jedesmal”).

Wenn er mich besucht, bringt er immer eine Flasche Wein mit.	= Когато има нужда от мен, той винаги носи бутилка вино.
Wenn er mich besuchte, brachte er immer eine Flasche Wein mit.	= Когато ме посещаваше, той винаги носеше със себе си бутилка вино.
Immer wenn in ihrem Leben etwas Besonderes passiert ist, hat sie ein Buch geschrieben.	= Винаги, когато в живота й се случеше нещо особено, тя написваше книга.

Времева функция при изреченията с "wenn"

Изреченията с „wenn“ може да означават условие или точка във времето.

Повтарящо се действие: изречението с „wenn“ в този случай отговаря на въпроса „wann“ (кога).

Sie freuen sich, wenn ich zu ihnen komme und erzählen mir aus ihrem Leben.	= Те се радват, когато ходя при тях и ми разказват за живота си.
Es ist Winter. Wenn ich morgens aufstehe, ist es draußen noch dunkel.	= Зима е. Когато стана сутрин, навън е още тъмно.
Wenn ich abends zu viel Kaffee getrunken habe, kann ich nachts nicht einschlafen.	= Ако вечерта съм пил прекалено много кафе, през нощта не мога да заспя.
Wenn ich mittags Pause mache, klingelt oft mein Telefon und ich werde gestört.	= Когато правя почивка на обяд, телефонът ми често звъни и ми пречи.

Преждевременност и условие:
Обстоятелственото изречение за време с "wenn" показва, че действието в подчиненото изречение се извършва времево преди това в главното. Това условие трябва да е изпълнено, за да може да се реализира действието в главното изречение.

Wenn ich mein soziales Jahr abgeschlossen habe, möchte ich mit dem Studium beginnen.	= Когато приключа социалната си година, искам да започна следването.
Wenn die Kinder ihre Hausaufgaben gemacht haben, können sie fernsehen.	= Когато децата напишат домашните си, те могат да гледат телевизия.
Wenn ich gut Deutsch gelernt habe, möchte ich in Deutschland studieren.	= Когато науча немски добре, бих искал да уча в Германия.

"Als" се използва при еднократно действие в минало време.

Als ich den Brief gelesen habe, habe ich mich an die Ferien erinnert.	= Когато прочетох писмото се сетих за ваканцията.
Als ich Kind war, las ich sehr gern Märchen.	= Когато бях дете много обичах да чета приказки.
Als sie 16 war, wollte sie groß sein und siegen.	= Когато беше на 16 тя искаше да бъде голяма и да побеждава.

	Минало	Сегашно, бъдеще
еднократно	als	wenn
многократно	wenn	wenn

Съюзът „bevor“ ('преди да')

Bevor ich zu Abend esse, mache ich noch Ordnung in der Küche.	= Преди да ям вечерта, подреждам кухнята.
Bevor sie ihren dritten Mann geheiratet hat, war ihre Autobiographie schon fertig.	= Преди да се ожени за третия си мъж, автобиографията ѝ вече беше готова.

Съюзът „seit“/„seitdem“ ('откакто')

Seitdem ich sie kennen gelernt habe, geht es mir viel besser.	= Откакто се запознах с теб, съм много по-добре.
Seitdem ich dieses Lied singe, kommt die Knef in meine Träume.	= Откакто пея тази песен, Кнеф се явява в сънищата ми.

Съюзът „bis“ ('докато')

Wir bleiben hier, bis eure Eltern kommen.

= Ще останем тук, докато (не) дойдат родителите ви.

Съюзът „während“ ('докато')

Während in Europa noch Krieg herrschte, drehte sie bereits die ersten Filme.

= Докато в Европа още царуваше война, тя вече снимаше първите си филми.

Изречения с инфинитив

Инфинитивът стои винаги в края на изречението.

Пред инфинитива може да стои думата „zu“, но тя няма собствено значение.

Инфинитивът се използва без „zu“ в следните случаи:

модални глаголи:

Ich kann sehr gut schwimmen.	= Не мога да плувам много добре.
Können Sie mich bitte beraten?	= Можете ли да ме посъветвате, моля?

в подчинително наклонение след „würde“:

Ich würde gern nach Australien reisen.

= С удоволствие бих пътувал за Австралия.

в бъдеще време I:

In 20 Jahren werden die Menschen auf dem Mond leben.

= След 20 години хората ще живеят на Луната.

след глаголи за движение:

Wir gehen schwimmen.	= Отиваме да плуваме.
Wann kommst du essen?	= Кога ще дойдеш да ядеш?

след глаголи за възприятие:

Ich sehe die Kinder spielen.	= Виждам как децата си играят.
Ich höre die Nachbarin singen.	= Чувам как съседката пее.

след глаголите „lernen“, „lehren“, „helfen“:

Wir lernen Deutsch sprechen.	= Ние се учим да говорим немски.
Ich helfe dir die Hausaufgaben machen.	= Помагам ти да напишеш домашните си.

след глагола „lassen“:

Ich lasse das Fahrrad reparieren.

= Ще оставя велосипеда на ремонт.

В други случаи „zu“ стои пред инфинитива в края на изречението. Между главното изречение и изречение с инфинитив с „zu“ може да се постави запетая.

Es fängt an zu regnen.	= Започна да вали.
Hör auf zu rauchen.	= Престани да пушиш.
Ich habe vor, ein Konto zu eröffnen.	= Възнамерявам да открия сметка.
Ich bitte Sie, hier noch zu unterschreiben.	= Моля Ви да подпишете тук.

Изречения с инфинитив с „zu“

Структури с „zu“ пред инфинитива:

es ist + прилагателно име:

Es ist gesund viel Obst zu essen.

= Здравословно е да се ядат много плодове.

haben + съществително име:

Ich habe jetzt keine Zeit mit dir zu sprechen.	= Сега нямам (никакво) време да говоря с теб.
Wir haben die Absicht, die Sache noch einmal zu besprechen.	= Имаме намерение(то) да обсъдим нещата още веднъж.

Когато в изречение има само един подлог, но два глагола, глаголите може да се свържат с „zu“. В такъв случай първият глагол ще се спрегне, а вторият ще стои в инфинитив в края на изречението.

Helga versucht zu schlafen.

= Хелга се опитва да (за)спи.

Когато става дума за едно изречение с инфинитив, трябва да се постави запетая. В изречение с инфинитив глаголът в главното изречение се отнася до действието в подчиненото изречение. Инфинитивът стои на последно място с zu .

Helga versucht, nachts früh zu schlafen.

= Хелга се опитва да (за)спи рано нощем.

Инфинитивът с zu се явява преди всичко след определени глаголи. Някои от тези глаголи са изброени по-долу:

versuchen = опитвам се

Ich versuche, die Vokabeln so schnell wie möglich zu lernen.

= Опитвам се да науча думите възможно най-бързо.

hoffen = надявам се

Ich hoffe, dich bald wiederzusehen.

= Надявам се да те видя отново скоро.

vorschlagen = предлагам

Ich schlage vor, heute Abend in einem Restaurant zu essen.

= Предлагам довечера да ядем в някой ресторант.

aufhören = спирам, преставам

Ich habe letzten Freitag aufgehört zu rauchen.

= Миналия петък спрях да пуша.

beginnen = започвам

Morgen beginne ich, abends eine Stunde Sport zu machen.

= От утре започвам да спортувам по един час вечер.

sich freuen = радвам се

Ich freue mich, dich am Wochenende zu treffen.

= Ще се радвам да се срещнем през уикенда.

Модални частици

Немският език е богат на модални частици. Те се срещат най-вече в говоримия език и представляват неизменяеми думи, изразяващи намерение и често показващи определено настроение на говорещия, като така могат да засилят или отслабят влиянието на използваните изречения.

"С тяхна помощ говорещият може да изрази сигурност, предположение, дистанциране, чувства или рационална и качествена оценка" (Хелбиг/Хелбиг 1990: Klappentext).

Често много от частиците могат да имат по няколко значения. В повечето случаи те стоят в средата на изречението зад глагола и местоимението.

Примери за няколко модални частици:

aber = но, а, пък

Das war aber ein Film! Ich werde ihn Jahre lang nicht vergessen.

= Ама че филм! Няма да го забравя години напред.

doch = та, ама, но, де, хайде

Wieso stehen Sie vor der Tür? Kommen Sie doch rein!

= Защо стоите пред вратата? Но влизайте, де!

bloß = я, ли

Wo ist bloß meine Brille? Ich hatte sie doch eben noch.

= Къде ли са очилата ми? Та нали тъкмо бяха тук.

denn = а, нима, де

Wieder bei der Arbeit? Bist du denn wieder ganz gesund?

= Отново си на работа? Нима си вече съвсем здрав?

ja = че, та, ами

Horst kann mir das Rauchen nicht verbieten. Er ist ja nicht mein Vater.

= Хорст не може да ми забрани да пуша. Та той не ми е баща.

wohl = май, навярно

Mit 200 km/h auf der Landstraße! Du bist wohl lebensmüde!

= С 200 km/h по междуселски път! Ти май си уморен от живота!

eigentlich = всъщност

Du sag mal, ist Paul eigentlich verheiratet? Ich sehe ihn immer allein auf den Partys?

= Я кажи, Пол женен ли е всъщност? Все го виждам сам на купоните.

schon = все пак

Er hatte sowieso nicht mehr viel Geld im Spiel. Wie hoch kann der Verlust schon sein?

= Той така или иначе не беше заложил много пари в играта. Колко ли голяма е все пак загубата му?