Към съдържанието

Лични местоимения

Singular Plural
  • ich (= аз)
  • wir (= ние)
  • du (= ти)
  • ihr (= вие)
  • er (= той)
  • sie (= тя)
  • es (= то)
  • sie (= те)
  • Sie (= Вие)

Местоимението „sie“ ('тя; те') съществува и в единствено, и в множествено число. От спрегнатия глагол и контекста става ясно кое лице се има предвид.

Sie ist Journalistin.
= Тя е журналистка.
Sie ist heute krank.
= Днес е болна.
Sie waren im Urlaub in Deutschland.
= Те бяха на почивка в Германия.

Местоимението „Sie“ ('Вие') се пише винаги с главна буква и се използва към непознати хора в учтивата реч. „Sie“ може да се отнася както за едно, така и за много лица.

Sind Sie Herr Meyer?
= Вие ли сте господин Майер?
Setzen Sie sich bitte!
= Седнете, моля!
Wie heißen Sie?
= Как се казвате?

Личните местоимения заместват съществителните в изречението. По този начин изречението става по-кратко и се избягват повторенията на съществителните. Местоимението трябва да съвпада по род със заместеното съществително.

Die Katze ist sehr schön. Sie heißt Clara.
= Котката е много хубава. Казва се Клара.
Der Schrank ist sehr modern. Er kostet 250 EUR.
= Шкафът е много модерен. Струва 250 евро.

Личните местоимения в дателен и винителен падеж се скланят.

Nominativ
ich
аз
du
ти
er
той
sie
тя
es
то
wir
ние
ihr
вие
sie
те
Sie
Вие
Dativ
mir
на мен(е), ми
dir
на теб(е), ти
ihm
на него, му
ihr
на нея, ѝ
ihm
на него, му
uns
на нас, ни
euch
на вас, ви
ihnen
на тях, им
Ihnen
на Вас, Ви
Akkusativ
mich
мен(е), ме
dich
теб(е), те
ihn
него, го
sie
нея, я
es
него, го
uns
нас, ни
euch
вас, ви
sie
тях, ги
Sie
Вас, Ви
Schön dich kennen zu lernen.
= Приятно ми е да се запознаем.
Wir haben uns nie gesehen.
= Никога не сме се виждали.
Wie geht es dir?
= Как си?
Mir geht es gut.
= Добре съм.
Mein Rücken tut mir weh.
= Гърбът ме боли.

Притежателни местоимения

Притежателните местоимения назовават притежание. Форми:

  • ich (= аз)
  • mein (= мой)
  • du (= ти)
  • dein (= твой)
  • er (= той)
  • sein (= негов)
  • sie (= тя)
  • ihr (= неин)
  • es (= то)
  • sein (= негов)
  • wir (= ние)
  • unser (= наш)
  • ihr (= вие)
  • euer (= ваш)
  • sie (= те)
  • ihr (= техен)
  • Sie (= Вие)
  • Ihr (= Ваш)

Притежателните местоимения се скланят и получават следните окончания:

maskulin feminina neutral Plural
Nominativ
— -e - -e
Genitiv
—es -er -es -er
Dativ
—em -er -em -en
Akkusativ
—en -e - -e

напр.

maskulin feminina neutral Plural
Nominativ
mein Tisch
моята маса
unsere Lampe
нашата лампа
euer Bett
вашето легло
seine Stühle
неговите/нейните столове
Genitiv
meines Tisches
unserer Lampe
eures Bettes
seiner Stühle
Dativ
meinem Tisch
unserer Lampe
eurem Bett
seinen Stühlen
Akkusativ
meinen Tisch
unsere Lampe
euer Bett
seine Stühle
Jolana, unsere Kinder und ich freuen uns auf das Wiedersehen.
= Йолана, нашите деца и аз се радваме да се видим отново.

Местоимението "euer" изгубва буквата "-e-" в средата, когато към него се прибави окончание.

Ihr habt Kopfschmerzen. Eure Köpfe tun euch weh.
= Имате главоболие. Болят ви главите.

Показателни местоимения

Показателните местоимения „dieser“, „diese“ и „dieses“ ('този, тази, това') се отнасят за близки лица или предмети. Те се спрягат като определителни членове.

maskulin feminina neutral Plural
  • Nominativ
  • dieser Tisch
    тази маса
  • dieser Rock
    тази пола
  • diese Lampe
    тази лампа
  • diese Jacke
    това яке
  • dieses Bett
    това легло
  • dieses Kleid
    тази рокля
  • diese Stühle
    тези столове
  • diese Schuhe
    тези обувки
  • Genitiv
  • dieses Tisches
  • dieses Rockes
  • dieser Lampe
  • dieser Jacke
  • dieses Bettes
  • dieses Kleides
  • dieser Stühle
  • dieser Schuhe
  • Dativ
  • diesem Tisch
  • diesem Rock
  • dieser Lampe
  • dieser Jacke
  • diesem Bett
  • diesem Kleid
  • diesen Stühlen
  • diesen Schuhen
  • Akkusativ
  • diesen Tisch
  • diesen Rock
  • diese Lampe
  • diese Jacke
  • dieses Bett
  • dieses Kleid
  • diese Stühle
  • diese Schuhe

Местоимението „es“

„Es“ се използва за съществителни имена от среден род.

Das Baby ist krank. Es schreit die ganze Nacht.
= Бебето е болно. Крещи цялата нощ.

„Es“ се използва и при някои изрази:

  • часово време:
    Wie spät ist es?
    		= Колко е часът?
    Es ist 10.50 Uhr.
    		= 10:50 часът е.
  • време на деня, сезони:
    Es ist Nachmittag.
    		= Следобед е.
    Es ist Sommer.
    		= Лято е.
  • време:
    Es regnet.
    		= Вали (дъжд).
    Es ist kalt.
    		= Студено е.
  • здравословно състояние:
    Wie geht es Ihnen?
    		= Как сте?
    Mir geht es heute nicht so gut.
    		= Не съм много добре днес.
  • други:
    Was gibt es zum Abendessen?
    		= Какво има за вечеря?
    Es ist wichtig…
    		= Важно е…
    Es ist verboten…
    		= Забранено е…

Местоимението „man“

Местоимението „man“ се използва, когато подлогът е неопределен човек.
„Man“ изисква глаголът да бъде спрегнат винаги в 3 л. ед.ч.

Man lebt nur einmal.
= Живее се само веднъж./Живеем само веднъж./Човек живее само веднъж.
Was macht man jetzt in der Türkei?
= Какво правят сега в Турция?

Местоимението „man“ е придружено често от модален глагол.

Hier kann man gut essen?
= Може ли човек да се нахрани добре тук?
Darf man hier rauchen?
= Тук може ли да се пуши?
Man soll das noch heute machen.
= Това трябва да се направи още днес.
Man muss mehr lernen.
= Човек трябва да учи повече.
Назад към началото